5. Унищожаване на крепостите I

УНИЩОЖАВАНЕ НА КРЕПОСТИТЕ

"Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но чрез Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум (мисъл) да се покорява на Христа." (2 Коринтяни 10:4,5)

"Кръстът е Божията балансираща тежест. Ако не сте сигурни дали дадено учение е балансирано, изследвайте го през призмата на Кръста. Кръстът е най-сигурната противоотрова срещу теологични заблуди и странности. Време е да погледнем с нова възхита на страданията на Кръста на Христос." (Боб Сорги)

БЕЗУМИЕ е да продължавате да правите същите неща, които винаги сте правили, а да очаквате различни резултати (Изказване по време на терапия на Анонимните Алкохолици).

ИМА ТРИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ:

1.       Трябва да ви заболи достатъчно силно, че да нямате друг избор, освен да започнете да се променяте.

2.       Трябва да научите достатъчно добре, че имате надежда за промяна.

3.       Трябва да приемете достатъчно безусловна любов, за да се мотивирате да се променяте

ИМА ДВА НАЧИНА ИЛИ ПЪТЯ, ПО КОИТО ЕДИН ХРИСТИЯНИН МОЖЕ ДА МИНЕ, ЗА ДА НАСТЪПИ ПРОМЯНА В НЕГО:

·        Ерихонският път - свръхестествено, чудодейно изцеление

·        Голготският път - обновяване на ума и на духа на ума

"И недейте се съобразява с този век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля - това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено." (Римляни 12:2)

"Да съблечете, относно по-предишното си поведение, стария човек, който тлее в измамни страсти; и да се подновявате от обитаващия във вашия ум Дух, и да се облечете с новия човек, създаден по образа на Бога в правдата и святостта, които са от истината." (Ефесяни 4:22-24)

Голготският път

Голготският път събаря крепостите пласт по пласт, мисъл след мисъл, точно както се бели лук. Най-голямата пречка на този изцелителен процес е първоначалният грях на ГОРДОСТТА!

·        Всяко едно желание да бъдем обичани;

·        всяко безразличие към нуждите на другите;

·        всяко безразличие към чувствата на другите;

·        всяка остра и прибързана преценка или говорене;

·        всяко проявление на характера;

·        всяка докачливост или раздразнителност;

·        всяко чувство на огорчение;

·        всяко чувство на изолираност и желание за усамотяване;

·        всичко това се корени в гордостта!

·        гордостта винаги търси своето!

(от книгата "Смирението" на Андрю Мъри)

Гордостта вижда грешките, които другите правят, но никога не се отъждествява, нито състрадава на болката и слабостите на другите. Обикновено гордостта не си признава недостатъците. Тя мрази да поема лична отговорност за грешките си и оправдава негативното си отношение чрез своята правота.

Гордостта ражда закоравяло сърце, което е самонадеяно, независимо и напълно самостоятелно. Тя е много по-заинтересована да бъде права, отколкото да прави правилните неща. Гордостта вини Бог и другите, когато нещата не вървят добре и винаги оправдава огорчението и негодуванието си.

Гордостта е най-голямата пречка за събарянето на плътските крепости.

Ние не сме отговорни за нараняването, което другите са нанесли в живота ни. Но сме отговорни за начина, по който сме откликнали на това нараняване. Решението е било само наше дали да реагираме по осъдителните начини на гордостта.

1. ТРЯБВА ДА ИЗПОВЯДАМЕ ГРЕХОВЕТЕ СИ

"Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда." (1 Йоан 1:9)

а. Признайте плодовете на разрушителните поведенчески модели като грях.

"Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене... Защото не върша доброто, което желая; а злото, което не желая, него върша." (Римляни 7:17,19)

Избройте негативните мисли и емоционални модели в живота си и ги разпознайте в истинската им същност. Това са плътски реакции на нараняване в живота ви. Ако те не са съобразени и не отразяват характера на Христос и плодовете на Духа, то те са грях.

б. Разпознайте коренната причина зад това негативно поведение като грях.

"...семеносни растения от всякакъв вид и дървета от всякакъв вред, които раждат плод със семето в него..." (Битие 1:12)

"... защото престъпиха законите, не зачитаха повелението..., затова клетва (проклятие) поглъща земята; и онези, които живеят на нея, се намериха виновни." (Исая 24:5,6)

Запитайте се: "Откъде произлиза това поведение? Кой се е отнасял към мен по този начин? Кой ме е наранил така? Кого съм осъдил заради това, като по този начин съм освободил проклятието отново в живота ми?"

в. Изповедта на греха често трябва да стане пред човек, на когото имате доверие.

"И тъй, изповядвайте един на друг греховете си и молете се един за друг, за да оздравеете." (Яков 5:16)

"Но ако разпознавахме (преценявахме) сами себе си, нямаше да бъдем съдени." (1 Коринтяни 11:31)

Първия път, когато изповядаме греховете си, Бог ни прощава. Но често е необходимо да се изповядваме ежедневно, за да може да се очисти нараняването ни. Правим това, за да може да започне да изсъхва разрушителният плод и негативните модели и съответно да се изличат от живота ни.

"ЗАЩО ТРЯБВА ДА КАЗВАМ НА НЯКОГО? НЕ МОГА! СРАМУВАМ СЕ!"

"... Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина. Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действаме според истината. Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исуса Христа ни очиства от всеки грях." (1 Йоан 1:5-7)

"И ангели, които не запазиха подобаващото им положение, а напуснаха собственото си жилище, Той държи под мрак във вечни окови за съда на великия ден." (Юда 6)

"Да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на Сатана към Бога, и да приемат опрощение на греховете си..." (Деяния 26:18)

Длъжни сме да се обърнем от мрака към светлината, защото тези области на мрак в живота ни са площадки за игрите на Сатана. Всеки скрит грях или области на мрак са от мрака и ни карат да се опитваме да се прикрием. Ако предпочитаме мрака, ако изберем мрака, ще останем в него. Затова трябва да се смирим, да се справим с него и да предпочетем светлината пред мрака.

МРАКЪТ МОЖЕ ДА ОЗНАЧАВА:

·        неизповядан грях

"Когато мълчах за греха си, овехтяха костите ми от охкането ми всеки ден; понеже ден и нощ ръката Ти тежеше върху мене, влагата ми се обърна на лятна суша. Признах греха си пред Тебе и беззаконието си не скрих; рекох: Ще изповядам на Господа престъпленията си и Ти прости вината на греха ми." (Псалм 32:3-5)

·        нарушени взаимоотношения

"Но ако ходим в светлината, както Той е в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исуса Христа ни очиства от всеки грях... А който мрази брата си, той е в тъмнината и в тъмнината ходи и не знае къде отива, защото тъмнината е заслепила очите му." (1 Йоан 1:7; 2:11)

·        стени на самозащита

"Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че са голи; и съшиха смокинови листа, та си направиха препаски. И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше в градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета. Но Господ Бог повика човека и му каза: Къде си? А той каза: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол и се скрих." (Битие 3:7-10)

ИМА ТРИ ВИДА ГРЯХ, КОИТО ТРЯБВА ДА ИЗПОВЯДАМЕ:

·        тайни грехове - това са негативните, греховни мисли, които често имаме.

·        индивидуален грях - това са греховете, които вършим против някой друг.

·        общ или корпоративен грях - това са греховете, които вършим против семейство или дадена група от хора.

Трябва да започнем да мразим греха и старите си навици и да заобичаме това, което сме в Христос. Това слага начало на процеса, който ще ви доведе до покаяние. "Отвращавайте се от злото, а прилепяйте се към доброто." (Римляни 12:9)

2. ТРЯБВА ДА ПРИЕМЕМ ОТНОШЕНИЕ НА ПОКАЯНИЕ

"Затова, принасяйте плодове, съответстващи на покаяние." (Матей 3:8)

а. Покаянието винаги изисква действие.

То не е само проява на емоции и сълзи. Покаянието е да бъдете така наскърбени поради раните и оскърблението от вашите действия и отношение, които сте нанесли на другите и на Бог, че да сте готови на всичко, за да изцелите наранените им сърца.

 "Сега се радвам, не за наскърбяването ви, но защото вашето наскърбяване ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да не понесете никаква вреда от нас в нищо. Защото скръбта по Бога ражда спасително покаяние, което води до спасение и не оставя разкаяние, а светската скръб ражда смърт. Защото, ето това ваше скърбене по Бога какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво очакване, каква ревност, каква готовност да видите възмездие! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това дело." (2 Коринтяни 7:9-11)

СВЕТСКА СКРЪБ ИЛИ СЪЖАЛЕНИЕ

·        То е от плътта и казва: "Съжалявам, че ме хванаха! Съжалявам, че се провалих!"

·        Не ни води към кръста и към промяна в поведението.

·        Емоция на плътта и душата, която е заинтересована единствено от себе си.

·        Води до самообвинение и омраза към самия себе си.

·        Съди и обвинява другите или вини изцяло обстоятелствата.

СКРЪБ ПО БОГА ИЛИ ПОКАЯНИЕ

·      Прави ни способни да видим болката, която сме нанесли на другите.

·      Знаем, че сме оскърбили Святия Дух чрез своите действия.

·      По-загрижени сме за нуждите на другите, отколкото за своите.

·      Болката в този, когото сме наранили, започва да ни въздейства.

·      Готови сме да се откажем от гордостта си и потребността да бъдем винаги прави.

·      Започваме да мразим привичните разрушителни модели на поведение в живота си.

·     Вече сме готови да направим каквото и да е необходимо, за да изцелим сърцето на този, който сме наранили.

ИСТИНСКОТО ПОКАЯНИЕ е промяна на ума, която е толкова дълбока, че започва да променя и държанието ни. То не е пълно, докато не променим негативното си поведение и не започнем да ходим в плодовете на Духа в тази област от живота си.

б. За да влезем в покаяние, първо трябва да УЗРЕЕМ.

Зрялост е да спрем да хвърляме вината върху другите за собствените си негативни реакции. Това означава да престанем да оправдаваме своето поведение и отношение, като прехвърляме отговорността на някой друг и на неговото негативно поведение. ХОРАТА НЕ СЪЗДАВАТ ВАШИЯ ДУХ, ТЕ САМО РАЗКРИВАТ НЕГОВАТА СЪЩНОСТ!

Когато се отвратим достатъчно от своето разрушително поведение и го разпознаем като личен грях, тогава поемаме отговорност за своите негативни емоции и не виним другите за тях. Това е знак, че покаянието е близо!

в. Божията благост е назначена да те води към покаяние. (Римляни 2:4)

За да получим този дар, трябва да имаме сърдечно желание да влезем в общение е Бога. Именно в нашето общение ден след ден, час след час с Бога, ние се обличаме с Неговото естество и чувства. Когато усещаме близо Неговото присъствие, тогава покаянието става част от нашия характер. А когато отместим фокуса си и станем прекалено заети с делото на служението или със светските неща, тогава това усещане за близост започва да намалява и съжалението измества истинското покаяние. Покаянието остава част от характера ни, когато преживеем и разберем "общението (койнония, партньорството, въплъщението, участието) със Святия Дух." (2 Коринтяни 13:14)

г. Покаянието означава да внимаваме на думите, които говорим.

"...Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата... Защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш." (Матей 12:34,37)

"Езикът, този цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва всичкия кръг на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла." (Яков 3:6)

Колкото повече говорим за дадено нараняване или болка, толкова повече живот и сила придаваме на тази болка и тя отрязва прилива на покаяние в живота ни. В крайна сметка започваме да се провокираме един друг чрез съблазни. Трябва ежедневно да се дисциплинираме, за да не говорим за оскърбленията или огорченията си. Можем да говорим за огорчението само с някой, който ще ни накара да преценим собствените си мотиви и отношение в дадената ситуация. (1 Коринтяни 11:31)

3. ДЛЪЖНИ СМЕ ДА ПРОЩАВАМЕ И ДА ПРИЕМАМЕ ПРОШКА.

"И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения. Но ако вие не прощавате, то и Отец ви, Който е на небесата, не ще ви прости съгрешенията." (Марк 11:25,26)

Прошката не е проблем между вас и някой друг. Тя е проблем между вас и Бог. Вие не прощавате на хората заради тях, а прощавате заради себе си, за да можете да придобиете идентичността си от Бог, а не от този, който ви е наранил.

"Простителността е да се съгласите да живеете с последствията от греха на някой друг. Тя струва скъпо. Вие плащате цената за злото, което прощавате. И ще живеете с последствията, независимо дали го искате или не. Единственият ви избор е дали ще го направите в преогорчението на непростителността или в свободата на прошката." Нийл Андерсън - "Освободен от оковите"

"Татко, прости им, защото те не знаят какво вършат." (Лука 23:34)

Исус изговори дух на простителност в нашето естество, когато изрече тези думи. Две неща трябва да разберем за този стих.

а. "Те не знаят какво вършат."

Наранените хора нараняват хората. Само на това са способни. Хората ви дават това, което е било дадено и на тях. Обичаните обичат. Отхвърлените - отхвърлят. Свободните хора освобождават хората, а наранените нараняват така, както и самите те са били наранени. Те не се видели нищо по-добро. Затова Исус прощава, защото Той вижда корена на проблема, който ражда това разрушително поведение - личната им болка и отхвърляне. Той гледа на тях като на жертви, а не като на малтретиращи. Вижда ги като наранени малки деца.

б. "Татко, прости им..."

През трите години преди да се пожертва на кръста Исус непрекъснато показва прошка на хората. След като поема греховете на света и се товари с раните и отхвърлянето ни на Кръста, Той губи способността си да прощава. Затова в този момент моли Своя Баща да им прости чрез Него.

Ключът за прощаване на непростимото лежи в признаването на собствената ни непростителност, огорчение и ненавист, защото наистина не знаем как да прощаваме. Изповядайте непростителността, защото е грях. След това помолете Бог да прости на този, който ви е огорчил. Той ви е дал безплатния дар на прошката. Затова давайте на другите това, което и на вас не е принадлежало по право.

ПРОШКАТА Е ДВУСТРАННА

·        Трябва да простим на другите за раните и огорченията, които са ни нанесли.

·       Трябва да приемем Божията прошка, че сме съдили другите, че сме нарушавали законите на взаимоотношенията и поради това, че сме задържали непростителност и огорчение към тях.

Прошката ни помага да не търсим идентичността си в болките и в тези, които са ни огорчили. Тя освобождава притока на изцелителна сила от Бог към и чрез нас. След това Духът е свободен да влага в нас личността, характера и усещанията на нашия небесен Баща!

4. ТРЯБВА ДА ПРИЕМЕМ ЦЕЛИТЕ НА БОГ, СТОЯЩИ ЗАД НЕГОВОТО ЖЕЛАНИЕ ДА НИ ИЗЦЕЛИ И ТРАНСФОРМИРА.

"...Отец на милосърдието и Бог на пълната утеха. Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние сами се утешаваме от Бога." (2 Коринтяни 1:3,4)

Тези стихове недвусмислено ни показват, че няма нещо, което се случва в живота ни напразно. Изцелението не е пълно, докато пустините и пустотата в живота ни не се превърнат в най-големите поражения на Сатана чрез помощта и подкрепата на Божието дело в нас от страна на другите братя и сестри.

"Защото Господ ще утеши Сион, Той ще утеши всичките му запустели места и ще направи пустотата му като Едем, и запустялостта му като Господнята градина; весели е и радост ще се намери в него, славословие и глас на хваление." (Исая 51:3)

"Изцелението взема най-големите ви срамове и след това ви помазва да служите на другите точно в тази област, в която вие сте били наранени. То не изличава спомените ви, но променя начина, по който се отнасяте към тези спомени. То трансформира смъртоносното преживяване в носещо живот и сила! Точно това означава да "провъзглася деня на въздаянието от нашия Бог." (Исая 61:2)

"Бие наистина намислихте зло против мене, но Бог го обърна за добро, за да спаси живота на много люде, както и стана днес." (Битие 50:20)

Трябва да вземем решение, когато дойдат атаките и болките, да търсим лицето на нашия Баща, за да дойде и да ни утеши и да успокои наранените ни сърца. Когато Той ни донесе утеха и изцеление, тогава можем да използваме тези поражения, сега вече превърнати в победи, за да градим Божието царство в живота на другите! Изцелението е пълно, когато нашите разрушителни поведенчески модели се трансформират до толкова, че да започнем да се грижим за другите, когато те преминават през трудности и болка!

Книгата на Рой Хенсън "Пътят към Голгота" е отлично четиво и може да ви помогне в процеса на събаряне на старото и освобождаването на нов живот.