ПРОЦЕСЪТ НА
УНИЩОЖАВАНЕ НА КРЕПОСТИТЕ
"Защото
умряхте и животът ви е скрит с Христа в Бога... Затова умъртвете земните си
части: блудство, нечистота, страст, зложелание и сребролюбие, което е
идолопоклонство." (Колосяни 3:3,5)
"А които са Христови, са
разпнали плътта заедно със страстите и похотите й." (Галатяни 5:24)
"Ако иска някой да дойде след
Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме
следва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби
живота си заради Мене, той ще го спаси." (Лука 9:23,24)
Събарянето на крепости е по-скоро
процес на умъртвяване, отколкото воюване или битка. Промяната настъпва, когато
старите разрушителни крепости, които са подхранвали плътското ни поведение, се
умъртвят на кръста, погребат се в гроба и след това възкръснем за нов живот в
Христос. Този процес на умъртвяване и възкресение е до голяма степен като
преживяването, през което Исус преминава от Гетсимания до Голгота и в крайна
сметка до възкресението от смъртта. Исус понася Голгота, за да можем и ние да
доведем всяка плътска крепост, която влияе на нашия живот, до това място на
смърт и в крайна сметка истински живот.
"За
да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в споделянето на
Неговите страдания, ставайки подобен на Него в смъртта Му." (Филипяни 3:10)
Чашата, която Исус изпива, е същата
чаша, от която и ние трябва да пием, за да можем да спечелим най-великата от
всички победи в живота ни - победата над самите себе си! Той не отиде на
Кръста, за да не ни се налага на нас, но го понесе, за да можем и ние да Го
следваме със смъртните си тела - плътта, в която обитаваме. Този процес започва
така:
1. ТРЯБВА ДА
ИМА ГЕТСИМАНСКО ПРЕЖИВЯВАНЕ (Матей 26:36-46)
Без такова преживяване ще се измъкнем
от Кръста преди да е завършено делото. Гетсиманското преживяване е мястото, на
което узряваме за промяната. Това е място на съкрушение и отчаяние, в което
спираме да обвиняваме хората и обстоятелствата за проблемите, които имаме в
живота си.
·
Тук осъзнаваме собствената си
греховност.
·
Тук се пречупваме в духа.
·
Тук вземаме решение да се променяме.
·
Тук поемаме пълната отговорност за
проблемите си.
·
Тук осъзнаваме, че Отец всъщност ни
привлича към Кръста.
Бог не
само иска да бъдем изцелени. Той иска да станем мъртви за своето его. Това може
да се окаже време на силна вътрешна болка, агония или унижение, но това е
единственият път към Кръста. Тук първоначалният дълбок грях на гордостта е
изкаран на показ и победен. Дотогава, докато той контролира, Бог може да
направи много малко за нас.
2. ОБИКНОВЕНО ИМА ПРЕДАТЕЛСТВО, УДАРИ И ОБВИНЕНИЯ
"А
Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл, стори го. Тогава пристъпиха,
сложиха ръце на Исус и Го хванаха." (Матей 26:50)
По време
на този процес на съкрушение и скръб има такива хора, които като видят
чувствителното място, в което се намирате, могат да се опитат да се възползват
от този сезон в живота ви. Възможно е да усетят това ваше пътуване към
промяната и да започнат да ви обвиняват, че сте свръх духовни или себеправедни.
През това време нашето покорство и податливост към Божия процес на съкрушаване
често може да се измери с податливостта към някой човек. (Римляни 15:1) Често
Бог допуска предателства, за да ни доведе до мястото на съкрушаване на Кръста.
Дори и Исус се е нуждаел от Юда в живота Си, за да Го тласне към Кръста. Къде
бихме били днес, ако не беше Юда?
Когато
започнем да воюваме и да се борим с хората, вместо да ги приемаме като част от
Божия план за умъртвяване на плътта ни, така забавяме процеса чрез
прехвърлянето на вината и негодуванието ни. После започваме да оправдаваме
чувствата и действията си и напълно пропускаме Божието обръщане на злото в добро.
(Битие 50:20)
Съкрушаването не е
чувство, а по-скоро решение и действие на волята. То трябва да се превърне в
начин на живот за нас, в който гледаме на греха в живота си през Божиите очи.
Крайната му цел е да ни доведе до живот на смирение. Смирението е място, на
което осъзнаваме собствената си нищожност в светлината на Божията слава и
присъствие.
3. НУЖДАЕМ СЕ ОТ НЯКОЙ, КОЙТО ДА НИ
ПОМОГНЕ ДА НОСИМ ТОВАРА СИ
"И когато Го поведоха, хванаха
някой си Симон Киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за
да го носи подир Исус." (Лука 23:26)
"Братя, даже ако падне човек в
някое прегрешение, вие, духовните, поправяйте такъв с кротък дух, но на всеки
казвам: Пази себе си, да не би и ти да бъдеш изкушен. Един друг теготите си
носете и така изпълнявайте Христовия закон." (Галатяни 6:1,2)
Поискайте
от Господ да ви подари човек, който да ви помогне да носите товара на Кръста и
да понесете този процес на смиряване, през който преминавате. Може да станете
толкова слаби, че да се нуждаете от някой, който да ви води по пътя. В такъв
момент е трудно дори сами да се молите за себе си. Агонията, скръбта, болката
от раните и греховността ви са
всичко, което можете да понесете. Затова, намерете пастор, съветник или приятел
в Христос, който да ви помогне в това трудно време. (Яков 5:16; 1 Коринтяни
11:31)
4. В КРАЙНА СМЕТКА НАЙ-ПОСЛЕ СЕ ОКАЗВАМЕ НА КРЪСТА
"Истина, истина ти казвам
(Петре): Когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше, където си искаш; но
когато остарееш, ще простреш ръцете си и друг ще те опасва и ще те води, където
не искаш." (Йоан 21:18)
Разпъването на кръст е нещо, което
обикновено други ни причиняват. Други ни отвеждат там, където самите ние не
искаме да идем, т.е. до край. Христос бе готов да се откаже от своите права.
Той бе готов хората да Го ругаят, без Той да им отвръща с ругатни. Готов бе да
бъде разпънат от тях, без да се защитава. Беше съкрушен на Голгота, за да може
да понесе греховете ни на Кръста. Така и ние първо трябва да бъдем съкрушени,
преди да можем да носим товара на другите без да ги осъждаме за грешките или
слабостите им.
Често тези, които ни приковават на
Кръста, са именно тези, които Бог е избрал да ни помогнат да разпънем
неразпънатите места. Трябва да спрем да се противим на процеса, на хората и на
обстоятелствата, които Бог поставя по пътя ни. Точно те могат да ни доведат до
място на унищожаване и умъртвяване на старите крепости, поради които така силно
се противим. Трябва да станем като Йов: "Ако и да ме убие Той, аз пак ще
го чакам (ще уповавам на Него)." (Йов 13:15)
През това време може би ще се борите
ежедневно с огорчение, негодувание и гняв. Битките могат да бушуват във вас.
Изтощението може да се настани и да ви кара лесно да губите мира и търпението
си. Затова е много важно да останете фокусирани на Него.
"Ще
опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Тебе се уповава." (Исая
26:3)
Човек обикновено все се измъква от
този процес на смиряване и умиране, но идва момент, в който не може повече да
търпи липсата на смирение в живота си. Започва да осъзнава, че има много хора,
чийто живот е повлиян негативно от техните действия и няма друго решение за
тях, освен истинската промяна.
5. НУЖДАЕМ
СЕ ОТ ХОРА КАТО ЙОСИФ, КОЙТО ДА НОСЯТ ТЛЕННИТЕ ОСТАНКИ КЪМ ГРОБА
"... Йосиф, като взе тялото,
обви Го с чиста плащаница и Го положи в нов гроб, който бе изсякъл в
скалата..." (Матей 27:57-60)
Когато
преминаваме през този процес на смиряване и умъртвяване на плътското в живота
ни, се нуждаем от хора, които да ни обичат безусловно и които да ни позволят да
се променяме, без да се страхуват от това, че понякога се държим различно. Дори
и да не проявяваме белези на дълбока промяна, те все пак продължават да ни
обичат и приемат, в каквото и състояние да се намираме в този процес на
смирение и умъртвяване. Това са:
·
Хора, които стоят до нас и ни
подкрепят, независимо от обстоятелствата.
·
Хора, които не си играят на игрички с
нас.
·
Хора, които не търсят нищо в замяна
от нас.
·
Хора, които не ни обвиняват и не се
опитват да ни контролират.
·
Хора, които ни подсигуряват атмосфера
на любов, спокойствие и сигурност, докато този процес на смиряване и
умъртвяване бъде осъществен в ума, волята и емоциите ни.
6. НУЖДАЕМ СЕ ОТ ТАКИВА, КОИТО ДА СТОЯТ И ДА ПАЗЯТ СТРАЖА НАД ГРОБА НА СМЪРТ И СМИРЕНИЕ
"... Вземете стража; идете,
завардете го, както знаете. Те отидоха и завардиха гроба, като запечатаха
камъка с помощта на стражата." (Матей 27:64-66)
Това са хората, които като виждат
агонията на смъртта и изтощението от процеса, през който преминаваме, вдигат
ни, помагат ни да се справим и да се отпуснем, без да ни критикуват.
В такъв момент на изпитания и
унижение нашите слабости са явни за всички, особено за тези, които са близо до
нас. Мнозина ще ни критикуват и ще "разкъсват плътта ни" защото ще
виждат настоящата празнота, която преживяваме, и е възможно да повярват, че сме
изгубили помазанието или присъствието на Бог в живота си. Това, което те не
разбират, е че след всяка смърт идва нов живот, който ражда много повече плод.
"Където бъде мършата, там ще се
съберат и орлите (лешоядите)." (Матей 24:28) Опасно е, когато много хора се
отказват и осуетяват този процес. Гробът, който всъщност е инкубатор на живот,
сега се превръща в ковчег на смъртта, ако не сме защитени. Това е сезон на
подрязване и очистване. Ние сме давали плод в миналото, но сега изглежда сякаш
в живота ни или в служението ни не се ражда никакъв плод.
"Всяка пръчка в Мен, която не
дава плод, Той я отрязва; всяка, която дава плод, очиства я, за да дава повече
плод." (Йоан 15:2)
По времето
на този сезон спрете всяка самоанализа и не търсете нещо, с което да се
занимавате, освен с Кръста. Влезте в сезон на почивка и оставете вътрешния
човек сам, като позволите на този процес на умъртвяване и смиряване да бъде
напълно завършен.
7.
ПРОЦЕСЪТ НА УМЪРТВЯВАНЕ ОСВОБОЖДАВА ДЪЛБОКО ВЪТРЕШНО СТРАДАНИЕ ИЛИ АГОНИЯ
"...и както Йона беше в корема
на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето
на земята три дни и три нощи." (Матей 12:40)
Йона със сигурност е изпитвал
невероятен смут, дезориентация и пристъпи на безпокойство в корема на тази голяма
риба. Същия смут можете да преживеете и вие.
Когато започнем да умираме за тези
крепости, които са ни влияли дълго време, можем да преживеем скръб, гняв, смут,
униние, безнадеждност, тегота, умора или мъка. Смъртта и смирението се
изработват дълбоко в нас в утвърдените ни мотиви и обичайни практики. Това е
сезон, който може да трае часове, дни, седмици или месеци. Тогава можем да
викаме смутено:
·
"Не знам какво става с
мен."
·
"Уморен съм от борби и
битки."
·
"Чувствам се така тежко и
объркано."
·
"Уморен съм и ми се спи
непрекъснато."
·
"Сега се чувствам много по-зле,
отколкото когато започнах да се справям с тази крепост."
Когато
дойдем пред Кръста в искрено съкрушение на сърцето, започваме постепенно да
пускаме много от старите си защитни механизми и мисловни игри, които сме играли
толкова дълго. Точно тези неща са ни давали борбени сили, които са ни
поддържали дълги години. Носили сме се на гърба на огорчението и болката.
Онова, на което плътта ни е дала живот, трудно се успокоява, и е нужна голяма
сила, която да го поддържа. А сега, когато плътта ни е поставена на Кръста,
понякога можем да усетим немощ и умора. Затова фокусът ни в този сезон трябва
да бъде насочен към:
"Уморени
ли сте? Изтощени ли сте? Отрудени ли сте? Обременени ли сте от религия? Тогава
елате при Мене. Заделете се насаме с Мен и ще си върнете живота. Аз ще ви
покажа как да си почивате истински. Ходете с Мене и работете с Мене -
наблюдавайте как Аз го правя. Научете се на Моята добронамерена благодат. Няма
да ви възложа нищо прекалено тежко или мъчително. Стойте в присъствието Ми и ще
се научите да живеете свободно и с лекота." (Матей 11:28-30 текстът е от
версията на Библията "Посланието").
Всяка
крепост (навик) на плътта носи неспокойствие и ни кара постоянно да се борим да успокоим плътта си. Вътрешните ни битки отнемат
всичките сили и поради това не можем да постоянстваме в общението си с Бог.
Можем дори да преживеем невероятно разочарование емоционално, умствено и
духовно. Но всичко това е част от този процес на смиряване и умъртвяване на
плътското, на възкресяване за нов живот и промяна.
"Обещанието
за "пристигане" и "почивка" все още стои за Божиите хора.
Сам Бог е почивка. И в края на пътуването със сигурност ще си починем с Бог.
Затова нека постоянстваме и накрая да стигнем до
това място на почивка, без да отпадаме поради някое непокорство." (Евреи
4:10,11 текстът е от версията на Библията "Посланието").
8. НАВЛИЗАМЕ В МЯСТО НА ИЗОСТРЕНА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ
"Не се допирай до Мене, защото
още не съм се възнесъл при Отца..." (Йоан 20:17) След като Исус излиза от
гроба на смъртта, Той все още не е възкресен или възнесен при Своя Баща. Затова
не иска Мария да Го докосва.
След този сезон в гроба можем също да
се нуждаем да се успокоим и установим в този нов възкресенски живот, който се е
родил в нас. Това е време на развитие на особена чувствителност към действието
и присъствието на Святия Дух. Трябва да започнем да навлизаме в тази нова
свобода чрез време на молитва и размишление, на чакане на Господа, за да се
запознаем по-дълбоко с истинската Му същност и характер, които Той сега влага
вътре в нас на мястото на старото ни плътско естество. Точно в това тихо време
с Него Той ще ни укрепява и ще утвърждава делото, което е извършил вътре в нас.
"А Бог на всяка благодат, Който
ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христа Исуса, ще ви усъвършенства,
утвърди и укрепи и направи непоколебими, след като пострадате малко." (1 Петрово 5:10)
9. ЗАПОЧВАМЕ ДА СЕ ОБЛИЧАМЕ С ХАРАКТЕРА НА ХРИСТОС
"Но очите им се удържаха, за да
не Го познаят..." (Лука 24:16)
Възможно е хората да не разпознаят
новата личност вътре във вас, така както и не разпознаха Исус по пътя за Емаус.
Онези, които са най-близо до вас, могат да продължат да ви третират със същите
очаквания и изисквания, които са имали към вас в миналото. Вие можете да се
чувствате напълно нов, но те да не са се научили все още да ви се доверяват.
"Това не е ли само игра, която той играе, за да спечели отново
благоволението ни? Колко ли време ще трае този път? Ще го наблюдавам известно
време, за да видя дали наистина се е променил?"
Това е като да сложите нов двигател
на стара лодка. Знаете, че тя е същата, но не я. усещате по начина, по който се
я усещали до сега. Отнема време, докато свикнете с новите звуци и вибрации и се
научите да контролирате скоростта й.
"... и как Го познаха, когато
разчупваше хляба." (Лука 24:35)
Във време
на интимност, близост и общение учениците най-после разпознават новия Христос.
Когато съблечем старите повърхностни мисловни игри и станем напълно прозрачни,
като позволим хората да видят истинската ни същност, едва тогава хората ще
започнат да вярват в новото ни аз.
Взаимоотношения,
които са били обтегнати преди това, сега могат да се възстановят и укрепят.
Онези, които са били наранявани от старите ни плътски модели на поведение, сега
могат да ни простят, а ние да усетим нова любов и единство помежду ни.
10. НАВЛИЗАМЕ ВЪВ ВЪЗКРЕСЕН И
ТРАНСФОРМИРАН ЖИВОТ
"И когато говореха за това, сам
Исус застана посред тях и каза им: Мир вам! А те се стреснаха и се уплашиха,
като мислеха, че виждат дух. И Той им рече: Защо се смущавате? и защо се
пораждат такива мисли в сърцата ви? Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз
същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че
Аз имам. И като рече това, показа им ръцете и нозете Си." (Лука 24:36-40)
"А вечерта на същия ден, първия
на седмицата, когато вратата на стаята, гдето бяха учениците, беше заключена
поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред и каза им: Мир вам! И като
рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците, като видяха
Господа. И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз
изпращам вас. И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.
На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са. А
Тома, един от дванадесетте наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус.
Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя
на ръцете Му раните от гвоздеите и не туря ръката си в ребрата Му, няма да
повярвам. И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре и Тома с тях. Исус
дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам! Тогава
каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми и дай ръката си и тури я в
ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Тома в отговор Му рече: Господ мой и
Бог мой! Исус му казва: Понеже Ме видя, ти повярва; блажени ония, които, без да
видят, са повярвали." (Йоан 20:19-29)
Тук виждаме как Исус идва в пълнотата
на възкресенския живот, като се явява на учениците Си. Той все още носи
белезите от Своите рани, но сега вече я няма болката, когато някой ги докосва.
Това е мястото от нашето пътешествие,
на което осъзнаваме, че агонията, през която сме преминали, си е заслужавала.
Помирили сме се със своето минало. Вече не реагираме в болка, нараняване и
гняв, когато някой докосне раните от нашето, минало. Белезите са там, да.
Спомените остават, да. Но вместо болка и скръб има благодарност за това, което
Бог е направил в живота ни. Умът ни сега е отворен за една нова сфера на
разбиране и приемане на характера на Христос и това, което сме в Него.
Навлизаме във време на почивка и успокоение в пътуването си в новата ни
идентичност в Христос.
"Тогава
им отвори ума, за да разберат Писанията." (Лука 24:45)
11. МОЖЕ
ДА НАСТЪПИ ПРОМЯНА ВЪВ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА И ВЪВ ВЛАСТТА
"И рече им: Така е писано, че
Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден и че трябва
да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките
народи, като се започне от Ерусалим. Вие сте свидетели на това. И ето Аз
изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим],
докато се облечете със сила от горе." (Лука 24:46-49)
"После се яви на самите
единадесет ученика, когато бяха на трапезата, и смъмра ги за неверието и жестокосърдечието
им, дето не повярваха на тия, които Го бяха видели възкръснал. И рече им: Идете
по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. Който повярва и се
кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден. И тия знамения ще придружават
повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; змии ще
хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще
възлагат ръце, и те ще оздравяват. И тъй, след като им говори, Господ Исус се
възнесе на небето, и седна отдясно на Бога. А те излязоха и проповядваха на
всякъде, като им съдействуваше Господ, и потвърждаваше словото със знаменията,
които го придружаваха." (Марк 16:14-20)
Исус
възлезе при Своя Баща, у дома, но остави Святия Си Дух в учениците Си, като им
заповядва да отидат по целия свят и да носят живот и изцеление на другите.
Новият живот, който замества старите крепости, сега ни дава сили и помазание,
за да служим на останалите в областите, които в миналото са ни държали в плен.
Най- големите ни срамове сега стават най-великите ни победи и поражения за
Сатана, защото започват да водят други по пътя към Кръста.