СИЛАТА, КОЯТО СЕ КРИЕ ЗАД КРЕПОСТИТЕ
"Ако слушаш добре гласа на
Господа, твоя Бог, и внимаваш да изпълняваш всички Негови заповеди, които днес
ти заповядвам, тогава Господ, твоят Бог ще те въздигне над всички народи на
света. И всички тези благословения ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе, ако
слушаш гласа на Господа, твоя Бог... Но ако не слушаш гласа на Господа, твоя
Бог, и не внимаваш да изпълняваш всичките Му заповеди и повеленията Му, които
днес ти заповядвам, то всички тези проклятия ще дойдат на тебе и ще почиват на
тебе." (Второзаконие 28:1,2,15)
"Земята
също е осквернена под жителите си, защото престъпиха законите, не зачитаха
повелението, нарушиха вечния завет. Затова клетва поглъща земята; и онези,
които живеят на нея, се намериха виновни." (Исая 24:5,6)
Винаги, когато законите, повеленията
и принципите на Господа се нарушават, това задвижва силите на проклятията. Не
Бог освобождава това проклятие, а законът и непокорството. Бог е установил
закони, чрез които държи вселената в пълен ред. Там, където се нарушават тези
закони, идва объркване, смут и безредие.
·
Съществуват закони за гравитацията,
които поддържат реда във вселената.
·
Има закони за храненето, които
подсигуряват здраве и жизненост.
·
Има закони на физиката, които
доказват, че на всяко действие има равно по сила противодействие.
·
Има закони на действието и
аеродинамиката, които поддържат планетите в небето.
Ако нарушите някои от тези закони на
Бога само за един сезон, тогава ще видите силна разруха и гибел. Когато видите
смут, объркване, проблеми във взаимоотношенията или депресия в живота си, това
обикновено е поради факта, че някой някъде е нарушил Божиите закони и принципи.
"Нито за миг не допускайте, че
съм дошъл да унищожа Писанията или Божия закон и пророците. Не съм тук да ги
срина, но да ги изпълня в пълнота. Само че Аз ще ги обобщя заедно и поставя
заедно в една по-голяма картина. Божият закон е много по-реален и траен
отколкото са звездите в небето и земята под краката ви. Дълго след като
звездите залязат и земята се изтощи, Божият закон все още ще е жив и ще е в
сила." Матей 5:17 (текстът е от версията на Библията
"Посланието").
Крепостите
често са източник на скрита сила, която ги прави още по-здрави. Точно когато
тази основна сила на зад тези крепости остане скрита, те остават също скрити и
умножават своята сила и влияние върху нас. То е като стар стенен часовник, на
който има основна пружина, която задвижва махалото. Без тази пружина, която
предава движение на махалото, то няма изобщо да помръдне. Нарушеният закон е
основната пружина зад скритата сила, която задейства най-разрушителното поведение.
Не е необходимо Бог да съди
недостатъците и грешките ни. Той изпрати Своя Син, за да ни освободи от
последиците от греха ни и греховете на другите против нас. Той установи закони,
чрез които да поддържа реда на всичко в света. Не се налага Бог да ни
контролира, защото законът сам се контролира.
САТАНА ИЗПОЛЗВА БЕЗСКРУПУЛНО ЗАКОНА!
·
Сатана се възползва от закона, за да
може да освободи проклятия в живота ни. Той е обвинителят на братята. Той е
като ищец, който непрекъснато повтаря "виновен, виновен, виновен" при
всяко нарушение на закона. Всяко едно престъпване на закона, което остава
непризнато в живота ни, отваря врата за действието на мрака в живота ни и
Сатана има правото да краде и отнема от нас, като изисква законът да бъде
изпълнен.
БОГ СЕ ДВИЖИ МОЩНО В БЛАГОДАТТА!
·
Чрез делото на кръста на Исус Христос
Бог недвусмислено заяви: "Милостта триумфира над съда." (Яков 2:13)
Въпреки че по никакъв начин не сме заслужили любовта Му, Той е посветен на Своя
закон. И когато чрез покаяние пред кръста потърсим Неговата благодат и милост
за нас и за онези, които са ни наранили, тогава се измъкваме от веригите на
закона и преминаваме на страната на благодатта. "Христос ни изкупи от
проклятието на закона, като стана проклет за нас..." Галатяни 3:13
БОГ
НЕ ОСЪЖДА ПРОВАЛИТЕ НИ, НО ЗАКОНЪТ ГО ПРАВИ
"Защото дори Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди
всички..." (Йоан 5:22)
"Понеже Бог не е пратил Сина
в света да съди света, но за
да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не е осъден; който не
вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божи
Син." (Йоан 3:17,18)
"И
ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз
не го съдя; защото не дойдох
да съдя света, а да спася света. Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има
кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден." (Йоан 12:47,48)
ОТНОШЕНИЕТО
НА ОТЕЦ КЪМ НАС, КОГАТО СЪГРЕШАВАМЕ
"Исус
рече: Нито Аз те осъждам; иди си и отсега не съгрешавай
вече." Йоан 8:11 "Не съм вече достоен да се наричам твой син; направи
ме като един от наемниците си. И стана, и дойде при баща си. А когато бе още
далеч, видя го баща му.смили се и като се завтече, хвърли се на врата му, и го целуваше." (Лука 15:19,20)
"Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който
избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да
събера твоите чада, както кокошка събира пилците си под крилете си, но не
искахте!" (Матей 23:37)
Тези стихове недвусмислено показват,
че Божието желание е да ни благославя, а не да ни проклина, дори и тогава,
когато сме непокорни. Законът сам пази себе си. Сатана се възползва от закона,
за да ни осъжда и обвинява, но не и Бог. Не е нужно Бог да ни съди. Законът сам
ни съди, като жънем това, което сме посели. Следователно, можем да бъдем
свободни от проклятието на закона, ако се научим "да разпознаваме сами
себе си, (съдим правилно себе си), нямаше да бъдем съдени." (1 Коринтяни
11:31)
ЧЕТИРИ ЗАКОНА ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ И ОСВОБОЖДАВАНЕТО
НА БОЖИИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ В ЖИВОТА НИ
1. ЗАКОНЪТ ЗА ПОЧИТАНЕТО НА НАШИТЕ
РОДИТЕЛИ
"Деца, покорявайте се на
родителите си в Господа; защото това е право. Почитай баща си и майка си, което
е първата заповед с обещание, за да ти бъде добре и да живееш много години на
земята." (Ефесяни 6:1-3)
Този закон заявява, че за всяко
уважение, което проявяваме към родителите си, идва благословение в живота ни.
Да почитаме означава да уважаваме и да ценим даден човек, дори и да не сме
съгласни с поведението му. А какво става, когато се държим точно обратното?
Какво, ако в сърцата ни има огорчение и негодувание към тях? За всяко действие
има равносилна по действие, но противоположна реакция и точно този закон се
задвижва в живота ни.
"...плодоносни дървета от
всякакъв вид на земята, които раждат плод със семето в него..." (Битие 1:11)
Крушите винаги раждат круши. Житото
ражда жито. Всяко едно отношение, в което не сте почитали родителите си като
деца, точно в това отношение и вие ще имате проблеми като възрастни в своето
семейство. Това е закон!
Може би
смятате, че нямате съзнателни спомени за неподчинение и неуважение към
родителите си, но не забравяйте, че мислите лъжат, чувствата лъжат и емоциите
лъжат. Единственото истинско нещо в живота ни са плодовете, които принасяме.
Какви плодове раждат нашите взаимоотношения и живот? "Дървото се познава
по плодовете, които дава." (Матей 12:33)
2. ЗАКОНЪТ ЗА ОСЪЖДЕНИЕТО
"Не съдете, за да не бъдете
съдени. Защото с каквато присъда съдите, и с каквато мярка мерите, с такава ще
ви се мери." (Матей 7:1-2)
"Не съдете, и няма да бъдете
съдени. Не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете
простени; давайте, и ще ви се даде; добра мярка, натъпкана, стърсена,
препълнена ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви
се отмерва." (Лука 6:37-38)
Осъждението е да съдим другите поради
нараняването си или поради това, че се чувстваме отхвърлени. Ако в сърцата ни
има обвинение, осъдителност, ревност, завист, справедлив гняв и огорчение или
непростителност, това може да се превърне в осъждение и да задвижи силите на
непроменимите Божии закони. Затова трябва да се запитаме: "Съдим ли въз
основа на плодовете на Духа или на основание на делата на плътта?"
"Говорят празни думи, като се
кълнат лъжливо, когато сключват завет; затова осъждението пониква като отровен
плевел в браздите на нивата." (Осия 10:4)
Законът задължава, когато осъждаме
някой друг - сеем каквото жънем и на всяко действие има равно по сила
противодействие - осъждение да дойде и върху нас. Не Бог ни осъжда, а законът.
Когато съдим друг човек за лошото,
което ни е сторил, това е като да изискваме разплата за грешките му. Ако искаме
справедливост, то същите правила се отнасят и за нас. Не можем да търсим милост
за себе си, а за съгрешилите против нас да искаме осъждение.
Когато презираме, негодуваме или
задържаме огорчение към другите заради това, което са ни сторили, всъщност
викаме за справедливост. По този начин осъждаме човек заради неговите грешки и
провали. Когато започнем да търсим справедливост, излизаме от благодатта и
навлизаме в съдебната зала на закона. Прокурорската присъда (на Сатана) против
нас за това, че съдим другите, е проклятието да жънем това, което сме посели.
3. ЗАКОНЪТ ЗА СЕЕНЕТО И ЖЪНЕНЕТО
"Не се заблуждавайте, Бог не е
за подигравка, понеже каквото посее човек, това и ще пожъне. Защото, който сее
за плътта си, от плътта ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще
пожъне вечен живот." (Галатяни 6:7,8)
"Понеже посяха вятър, ще пожънат
вихрушка." (Осия 8:7)
Всяко
добро дело, което сеем, в крайна сметка ще пожъне благословение. Но по същия
начин и всяко нечестиво дело или всяко осъждение ще пожъне "според вида
си". Това е законът, а не Бог, който ни съди. Винаги жънем много повече,
отколкото сме посели.
Жътвата
може да дойде години след като вече сме забравили за делото, което сме извършили. Тогава може изобщо
да не сме осъзнавали, че отношението ни е засаждало семена на осъждение.
ТРИ ВАЖНИ МОМЕНТИ НА ЖЪТВА:
·
сватбата ни
·
раждането на първото ни дете
·
израстването на децата ни, докато
станат юноши
4. ЗАКОНЪТ ЗА ПРЕВРЪЩАНЕТО НИ В ТОВА,
ЗА КОЕТО ОСЪЖДАМЕ ДРУГИТЕ
"Затова
и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в
каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш
същото." (Римляни 2:1)
Би ни било от голяма полза да
прочетем Римляни 2:1-16. В дванадесетия стих виждаме, че присъдата на Бог е
ЗАКОНЪТ, който ни съди. Това е проклятието, което обвинителят Сатана ни налага.
Когато съдим другите хора и позволим
на осъдителността да пусне корени в живота ни, в крайна сметка ще открием
същото такова поведение в живота си, в живота на брачните ни партньори или в
живота на децата ни. Тогава казаното в Римляни 7:19 започва да се превръща в
реалност за нас: "Защото не върша доброто, което желая; а злото, което не
желая, него върша."
Толкова много хора съм чувал да
казват: "Никога няма да възпитавам децата си по начина, по който моите
родители са ме възпитавали." В крайна сметка обаче те правят точно същите
неща, за които осъждат своите родители.
Други хора осъждат жестоко определено
поведение или черти на характера, които са виждали в човек, когото са съдили
по-рано в живота си, защото ги е наранил.
АКО
РАЖДАТЕ ОПРЕДЕЛЕН ПЛОД ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ИМАТЕ ТАКИВА КОРЕНИ!
Повечето
последствия, които жънем в живота, в семейството, във взаимоотношенията ни,
идват от нещата, които сме сели в осъждение към другите. Можем да жънем в
отношенията си с брачния си партньор това, което сме осъждали като недостатък
или слабост в единия от родителите си. Можем да жънем подобни неща от децата,
приятелите или колегите си.
Тези
нарушени закони могат да доведат до издигането на крепости, които са така
дълбоко вкоренени в нас само поради факта, че ни е трудно да признаем, че все
още сме наранени или таим огорчение в себе си. Лоялността ни към самите нас
или към родителите ни не ни
позволява да разпознаем корените. Няма отърване от закона освен чрез силата на
Кръста.
"Христос ни изкупи от
проклятието на закона, като стана проклет заради нас..." (Галатяни 3:13)
ЛИПСАТА НА ПОКАЯНИЕ, ЧЕ НАРУШАВАМЕ
ЗАКОНА СЕ ПРЕВРЪЩА В С СКРИТ ИЗТОЧНИК НА СИЛА, КОЯТО НИ ПОДТИКВА КЪМ ПЛЪТСКИ
МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ! САТАНА СЕ ВЪЗПОЛЗВА ОТ НАРУШАВАНЕТО НА ЗАКОНА, КАТО НАЛАГА
ПРОКЛЯТИЯТА СИ!
ВЪПРОСИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СИ ЗАДАДЕМ
·
Повтаряме ли неща в живота си, от
които сме се възмущавали в родителите си или в някой друг - черти на характера,
действия, емоционални модели, мотиви или отношение?
·
Реагираме ли с определено отношение,
чувства или поведение, за които сме твърдели, че никога няма да допуснем в
живота си?
·
Работил ли е Святият Дух в дадена
област в живота ни, но продължаваме да сме безсилни да я победим? Сякаш има
движеща сила зад нея, над която не сме постигнали пълен контрол.
·
Хващаме ли се да реагираме на хората
не християнски, дори и след като сме взели решение да се държим в ситуацията
подобаващо на Христос, а след това се чудим защо сме постъпили по този начин?
Ако на
някои от тези въпроси отговорът ви е "да", това означава, че законът
работи във вас. Може би сте съдили някого и сте се съгласили с обвиненията на
Сатана, като сте освободили проклятие в собствения си живот по този начин. Сега
вече се е издигнала крепост, която се извисява високо над познанието за Бога.